Най-големият подарък

Преди много, много години, когато бях дете, нямаше Коледа – празнувахме само Нова година. Елха се правеше и подаръци се раздаваха за 31-ви декември. Новогодишните празници бяха единственото време, по което се ядяха банани и портокали, което на мен лично ми е носило някои сериозни проблеми вследствие на преяждане…особено с банани!

На терасата имаше пълна щайга – малко по-неузрели, за да издържат по дълго. Вечерта на Нова година трептях в очакване на добрия старец – Дядо Мраз, а той все идваше и изчезваше някак изневиделица. Години по-късно научих, че Дядо Мраз е бил един наш съсед, който чакал сигнал кога детето не е на линия, и с асансьора бързо дотичвал със съответния подарък, оставял го до вратата, звънвал на звънеца, и докато дотърчиш, той беше изчезнал яко дим.

Нова година беше голям празник, оставаше се до късно, гърмеше се шампанско и се играеше хоро, както и сега, но тогава едната глътка шампанско и стоенето до късно бяха някаква невероятна екзотика – макар и всяка вечер с гости вкъщи, майка и татко винаги са държали да си лягам в 8.00, не по-късно! Ето защо дочакването на 12-тия час беше голямо събитие, поне за мен. Вдигаха се наздравици, всички съседи излизаха да се поздравят, и въобще – цареше всенародно веселие!

През празничните дни се въртяха любими постановки и филми – по онова време „Сам вкъщи“ едва ли е съществувал дори като проект в главата на създателя си, и някак си празникът се случваше и без да го гледаме всяка година, както сега. За сметка на това всяка година със същата радост се смеехме на „Криворазбраната цивилизация“ – „Бонжур, бонжур, пардон, пардон, ой на ма-мааа френчето!“ Впоследствие и аз станах френче, ама много по-късно, та най-сетне разбрах какво са искали да кажат тогава героите на таз трагикомедия.

Тази година на Нова година ще съм вече в 9-тия месец от бременността, пак ще има само една глътка шампанско, и хорото пак ще го играя пак на опашката, ама този път не защото не знам стъпките, а за да не прекалявам със скачането. Дядо Коледа ще е раздал подаръците, а за Дядо Мраз вече никой и не споменава. Във всеки случай тази година, живот и здраве, ние като семейство ще получим най-големия подарък. А догодина, ако даде Господ, отново ще видим празника с чисто нови очи, и пак ще го преживеем, през искрящия поглед на детето ни, и може би пак ще усетим трепета и магията – така,

както когато бяхме малки…

 

 

 

Среднощни истории

Чувам странен звук от банята…Бавно надигам 8-месечния корем, поглеждам дисплея на телефона. Часът е 4 сутринта. Тръгвам към банята подгонена от мисълта, че котаракът пак натиска казанчето, за да чуе как тече водата – негово любимо забавление. В коридора се сблъсквам с любимия, който преди мен е реагирал на ситуацията.

В нашето семейство спим дълбоко, с изключение на котката, в чиято човешка природа е да будува нощем.

Гушваме се обратно – включвам дисплея на телефона, за да установя, че приятелка ме е добавила в група на феновете на Удхаус. Тъкмо чета една негова книга – той е на ниво, както винаги, забавление и свежест в сериозни дози, гарнирани с щипка тънък английски аристократизъм. Следва публикация на едни българи, които пътуват с катамаран по света. Показват новото си динги – това е обслужваща лодка към яхта или катамаран. Публикацията е много свежа, има дълго описание на дингито като лебед, и то наистина стои като един красив бял лебед, красиво и стилно. Разбирам радостта им. За всеки любител мореплавател всеки един детайл към плавателния съд е важен и скъп. Кръстили са дингито „Павлова“, на руската балерина Ана Павлова и на известната торта. По-надолу следва откъс с историята на въпростната торта. Оххх, те не знаят ли, че ги четат и бременни!!!

Накрая попадам на публикация от любима страница, на която човек блажено пуши лула. Облегнат на оградата, на открито, под тихите небеса. Спокойствие и унес. Лежа си щастлива с мисълта за пътешествия, ненатрапчивата тиха красота на този свят, която трябва само да притихнем, за да забележим…Поглеждам през прозореца, в тишината на нощта в прозореца на съседите свети коледната елха…Мисля си колко пъти, преди да забременея сме ставали по такова време, за да отпрашим на пътешествие към някой бряг и някоя река. Мисля си как ще правим това и с бебето, живот и здраве. Затварям очи и се унасям с хубави мисли в главата. Искам по-често да идват при мен, хубавите мисли и хубавите неща!

 

 

 

 

Един добър съвет

Оригиналният текст е на друг автор и е взет от сайта „Goop“ (виж на: http://goop.com/advice-worth-forwarding/).

Предложеното по-долу е преводът, направен от мен, на публикацията в горепосочения сайт.

***

Скъпа моя,

Това е наистина важен ден и макар да знам, че времето, което прекарваме заедно изобилства от полезни информации и непоискани съвети и житейски истини, чувствам необходимост да добавя още един важен съвет (засега). Имах на разположение 18 години, за да ти предам житейския си опит —а сега имам усещането, че трябва да изцедя и последните капки мъдрост, която съм натрупала за 44 години на тази земя. Та, започвам:

В живота едно нещо е сигурно. То е универсална истина, математически точна, закон е в духовния свят и е вярно: Животът има върхове и спадове. Има приливи и отливи. Възход и падение. Такъв е животът.

Няма равни пътеки, Джони Мичел е права. Нищо хубаво не трае вечно, а когато нещата се объркат, винаги след това се оправят. Със сигурност ще понасяш по някой удар от време на време. Номерът, макар да не твърдя, че е лесно, е да се наслаждаваш истински на моментите, в които всичко е наред, в които слънцето грее, а идеите ти извират, в които светът ти се усмихва, а ти вървиш в правилната посока. А останалото? А трудната част? Тя е да знаеш, че когато е трудно и въздухът е натежал, и сякаш не успяваш да достигнеш до хората около теб, че и това ще мине. Малкото облаче над главата ти ще се разсее; просто остави вятъра да издуха облаците.

И това ще мине, винаги минава.

Целта не е да не изпитваш болка. Точно това е грешката на повечето от нас. Повечето начини, по които ние, хората, се опитваме да заглушим болката, влошават положението. Ние давим болката в алкохол, в лекарства, и вършим глупости, които причиняват и на нас, и на останалите още повече болка. Не това е целта. Целта е да почувстваме болката, да се опитаме да я разберем; да я отработим, като я изкараме от себе си или я опишем, като повишим нивата на серотонина си с упражнения или чрез прояви на добрина, или просто като си отспим. Нашата голяма цел е да продължим, въпреки болката: да продължим напред и да правим онова, което трябва. Целта не е да се оставим болката да ни парализира. A ето и добрата новина: твоите мисли направляват всичко.

Понякога нещата се случват без предупреждение, а понякога знаците са налице, но ще предпочетеш да ги пренебрегнеш. Ще крачиш по улицата силна и спретната, уверена и добре изглеждаща, а после покрай теб ще профучи някой автомобил, и ще те залее с кал. В този момент пред теб стои избор: “Покрита съм с кал. Тя е мокра и лепкава, и заради нея ще закъснея за срещата си, и ще изглеждам нелепо. Бясна съм и ми всичко е гадно.” И въпреки това продължаваш напред. А другата възможност е такава: “Защо животът ми е толкова гаден, и винаги съм покрита с кал? Другите никога не ги напръскват с кал. Всички ме зяпат. Не мога да се справя.” И се спираш. Разликата е в начина, по който мислиш за случилото се. Него го определяш ти.

Ти си силна и способна, и знаеш от какво се нуждаеш. Винаги е било така. Когато първия ден в училище те изпълваше с вълнение, спомняш ли си какво направи? Училището беше ново и голямо, а раздялата изглеждаше страховита. Обаче ти намери начин. Реши да бъдеш заек. Погледна ме и ми заяви, че вече си заек, а после клекна на пода и ПОДСКОЧИ в класната стая. Това беше, и през следващите 16 години не погледна назад.

Ти винаги си била съзнателна и си имала ясна представа какво е нужно, за да се чувстваш добре и да си в хармония със себе си – а това не е лесно за постигане. Знам, че знаеш от какво имаш нужда, затова, моля те, бъди с отворени очи за потребностите си сега, когато ти предстои нов етап от живога ти. Остани свързана със своята същност и бъди силна и здрава, и пази силите си, така че тялото ти да е във форма, а умът ти да е ясен. Вслушвай се в гласа, който ти казва “намали темпото” или “вдигни се” или “поискай помощ.” Един глас ще се извиси над другите, и точно той е гласът, който трябва да слушаш и който ти е нужен. И ако този глас ти казва да бъдеш зайче, тогава скочи – и не позволявай на никой да те спира.

Обичам те толкова много, повече, отколкото си представяш, това ти го гарантирам. И въпреки че “заслугата е твоя”, ТОЛКОВА ТОЛКОВА ТОЛКОВА се гордея с теб.

xoxo,
мама

Денят е наистина подходящ за обяснение в любов. Към книгите.

Книгите са за мен онази медитация, която те измъква от собственото дребнотемие, от забития в делничното нос, от стените на собствения ти ум. Дълго време имах много „елитарен“ подход към тях, донякъде и заради образованието си. Иначе казано, книга под 2000 страници написана от автор, починал преди по-малко от 50 години не четях. С времето угризенията и оковите на вкуса ми се поразхлабиха, и сега чета и любовни романи, и кримки, и всичко, с уговорката да отговаря на едно условие – да е добре написано и да науча поне едно нещо от книгата, към която съм посегнала!

Иначе гузност имам, и то каква! Като читател съм ужасна – захващам по 10 книги едновременно, после ги зарязвам. Вкъщи стоят натрупани рафтове с неотворени книги. Намирам си оправдания, не чета редовно.

За себе си мога най-общо да кажа, че съм от поколението, което чете. Не знам за днешното поколение – децата и учениците отнасят доста критики и назидателности, че не четат. Четенето не е нещо, което трябва да налагаш. Четенето има много форми. Дори четенето на публикация в мрежата, кратък статус, може да е форма на изкуство. Вкусът към четенето може да се възпитава, според мен, но не и да се налага или да се порицава липсата му. В крайна сметка не всеки рисува или свири на инструмент, макар че в идеалния случай за всеки е обогатяващо и облагородяващо, ако го прави на нивото, което му е по силите.

Доброто писане е рядкост. Точно затова хубавите книги са такава ценност – текстовете със смисъл, идеи, добър стил. Те са бижута. Честит празник на всички, които са в областта на книжното и вършат делото си с отдаденост, мисъл и стил!

В този ден мога само да си обещая да съм по-осъзнат читател и на свой ред да дам своето, за да го има словото, във всяка негова ярка и красива, вдъхновяваща и вдъхновена форма…

Пълнота

В студиото по йога, където посещавам йога за бременни, инструкторката ми даде да прочета книга с размисли върху майчинството. Авторката е американка, не ми е позната, но събраните вътре размисли, подкрепени с цитати от известни поети и писатели, според мен наистина отразяват съществените страни от емоционалния свят на една бъдеща майка. Някои от изложените мисли са ми по-близки, други по-малко, а някои звучат твърде „по американски“.

Има откъси, които живо вълнуват и мен, тях ще си преведа (книгата е на английски език), за да мога от време на време да препрочитам. Например темата за баланса в ежедневието и между всички части в живота на жената, която е и майка, отсега ме вълнува и поставя въпроси.

Ето какво казва книгата по тази тема (бел. – преводът е мой):

***

„Стремежът на жената винаги е към пълнота“ – Мей Сартън

„Съчетаване“е друга дума за пълнота. Голямото предизвикателство пред повечето майки е да съчетаят различните аспекти на живота си – брак, деца, кариера, приятелство, както и физическо, емоционално и духовно себеосъществяване – по начин, който е достатъчно балансиран.

Много е лесно да забравите изцяло за редица важни аспекти от живота си – особено, когато детето е малко; неговите нужди са твърде неотложни (и твърде шумни), за да ги пренебрегнете. И така, вие се съсредоточавате върху детето, като оставяте настрана всичко друго.

Дните ще станат седмици, седмиците – месеци, а месеците – години, изпълнени с пълно пренебрегване на собствените ви потребности, освен ако незабавно не разчупите статуквото и не се заемете незабавно да съберете разпилените парчета от живота си.

Утвърждение: Всички страни на моя живот заслужават внимание.

8f8b050fd1b03c876674f4d00859e5d7

Снимка: Pinterest

Чудният октомври

 

***

Този октомври е различен. За пръв път нося в себе си дете, и истината е, че усещането не може да се сравни с нищо, което дори приблизително да го наподобява.

Обичам този момент от годината, когато споменът за лятото е все още съвсем топъл, а есента е в най-уютната си форма – вече е опарила е листата, нашарила е короните на дърветата, а по сивия асфалт се стеле ярък килим от жълто и червено. Време за тиква и кестени, за меко одеяло и дебели чорапи, време за хубава книга. Голямата, рижа котка у дома се гушва с топлата си, мека козина, и тихичко мърка.

Точно сега вкъщи тече ремонт, което пречи на домашния уют, но аз си представям щастливо как когато всичко приключи, ще почистя, ще включа печката и ще изпека нещо вкусно със сладки круши. Представям си неделна сутрин, спокойна и бавна, мрачното време се е настанило пред прозореца, а вкъщи е топло и от печката мирише на ванилия и бакпулувер. Тихичко звучи джаз…

Представям си, че някой ден ще живеем в къща на тиха улица с много дървета, и шумният булевард няма да ни буди с преминаването на първите трамваи и автомобили, макар че аз и това обичам. Представям си ни тримата около кухненската маса в неделен ден, Митко е направил палачинки, които мажем с меда от татко ми.

Искам да си представям нещата така, и докато безумието и истерията на живота напират и искат своето, много искам да запазим душата на семейството си, топла, спокойна и уютна. Това ще смятам за най-голямата си победа…

Хелоу, Хелоуин!

(Всички снимки, използвани в публикацията, са взети от мрежата – от сайтовете Pinterest, Mamagama и от Bored Panda.)

14322375_1289559957741488_5938261260015351990_n

За Хелоуин ще се маскирам като бременна.

Всъщност си мисля, че коремчето действително може да се превърне в поле за игра за бебето и майката…е, основно за майката и нейното чувство да хумор – по-светло или по-мрачно.

За бебето остава философски да ритне с краче, да бълбукне 1-2 пъти и да приеме майчините приумици – да се радва, докато може еднолично да решава как да го маскира (тих, но много зловещ кикот).

Харесаха ми няколко идеи – всичките от чужди сайтове. Такива дрехи не съм срещала по магазини и сайтове у нас, но пък при желание човек със сигурност може да си поръча да му отпечатат съответната щампа в някой от многото сайтове, предлагащи щамповане върху тениски или друг тип дрехи.

Идея 1: Звездата на смъртта!

Това е само за die hard фенове на сагата „Междузвездни войни“. В нормалния случай бих избрала като образ за дегизиране принцеса Лея, обаче от друга страна колко пъти в живота имаш възможност да си във формата на галактическа бойна станция и съответно да се дегизираш като такава!?

a98cb1b9c5c47f3350123384affe72ff

Идея 2: Бебе и бира!

Тази идея сигурно ще е единственото, което ще реализираме заедно с мъжа ми по време на бременността, като фотосесия. Мисля си, че е подходящо и за Хелоуин. В нашия случай сигурно просто ще държим табелки Бебе и Бира в ръце, едва ли ще си направим тениски (само да не разменим табелките, че ще стане малко неловко), но пък идеята си я бива!

Поне на тениските и бебето участва, макар и само схематично, като мини скелетче.

e91f258a9c0d011294037c11ce66d446

Идея 3: Тиква!

Хем тематично, хем сезонно. А лично аз се чувствам като така и умствено през бременността. Било защитен механизъм, казват!

ab85bd1082e8fec16f0f8b4a26bb9ace

Идея 4: Костюм в комбина с детето!

По време на часовете по йога инструкторката много ни окуражава да си представяме бъдещото дете. Е, едва ли тя има предвид точно следващото амплоа, когато ни насърчава да си се представяме заедно с детето, но…

Свалям шапка на този родител и на това дете за креативността, определено заедно с нашето поотраснало дете бих отделила време за направата на такива костюми за Вси светии! Истинска наслада за очите в стил „Лудият Макс“!!!

633468e2-5f27-4e0b-bde4-deff12afd73d-57f970c1f1c14__880

Какви са вашите идеи!?