Любими книги през 2015 г.

Започвам тази публикация в началото на годината, за да я използвам от една страна като дневник за прочетените книги, а от друга, защото смятам да я попълвам постепенно, така че да не пропусна или забравя някоя важна и хубава книга, ако започна да обмислям публикацията едва в края на годината…Важно ми се струва да уточня, че книгите, за които смятам да пиша, не са издадени само през тази година, а просто  ще съм ги прочела през тази година. В този смисъл, нямам за цел да правя обзор на издадените през 2015 г. книги, за това си има достатъчно специализирани публикации. Ще пиша само за книгите, които са ме впечатлили през годината, независимо от годината им на издаване. Искам, макар и с притеснение, да си призная, че съм си поставила книжно предизвикателство за тази година, а именно, да прочета 50 книги, ни повече, ни по-малко! До момента съм прочела точно 3, но време има, а сега да започна с първата любима книга за тази година!

Невидимото дете – Туве Янсон

nevidimoto-dete

Получих тази книга като подарък от близка приятелка за Коледа. Не мога да опиша мъдростта и утехата, които носи тази книга. Тя побира девет истории, коя от коя по-забавни и поучителни. Всъщност не може да се каже „поучителни“, понеже звучи като „назидателни“, каквито тези истории всъщност не са. Това са девет истории за различни човешки възрасти, етапи от живота, етапи на развитие на душата, ума и психиката. Прекрасни са, силни и поглъщащи, струват ми се по-подходящи за възрастни, като басни, като притчи, но съм сигурна, че биха вълнували и децата. Много мъдрост, доброта, човещина блика от тези приказки, лишени от агресията и ярките образи от съвременните книжки за деца, и точно поради тази причина, още по-скъпоценни!

Няколко любими цитати от книгата:

„- Не е идвал – каза Снусмумрик и си запали лулата.- Тези малки змейове си правят каквото им хрумне.Ту така, ту иначе,а стига да видят някоя тлъста муха и в миг забравят какво са мислили и чувствали преди това.Такива са змейовете,разбираш ли!Просто не заслужават да се милее за тях.“

„Изведнъж змеят отвори уста и изпуснамалък облак дим.Червеното му езиче се стрелна навън като пламък и също така бързо се прибра. – Ох, – извика Муминтрол,защото змеят го опари…- Злобен ли си, а? – попита го той нежно – Ужасно страшен и жесток,и свиреп, а? Ох, ти,сладичък,миличък мой, ню-ню-ню!..“

„Когато стигна до зеленчуковата градина,Хомсчето се просна по корем и запълзя между салатите.Това беше единственият начин.Врагът бе разпратил разузнавачите си абсолютно навсякъде,а някои летяха и във въздуха.

-Целият почернях-оплака се Малчо.

-Мълчи-прошепна Хомсчето,-ако ти е скъп животът!Какво очакваш от едно мангрово тресавище?Да посинееш?

-Това е салата-рече Малчо.

-Ако я караш така,много скоро ще порастеш голям.Ще станеш като татко и мама и така ще ти се пада!После ще виждаш и чуваш по обикновения начин, а това значи, да не виждаш и чуваш нищо и тогава-край на всичко за теб.

-Я гледай ти-избъбри Малчо и започна да яде пръст. Хомсчето си помисли разгорещено:“Ех, да ги нямаше тия малки братчета!Би трябвало да се раждат големи, или избщо да не се раждат.Нищо не разбират от война.Защо не ги държат в някое чекмедже,докато нещата започнат да им стават ясни.“

“ Така. Ето ти елха – рече таткото на Муминтрол. – Но трябва да разберем за какво служи. Гафсата твърди, че трябва да я издокараме. – Такива големи дрехи нямаме – загрижено отбеляза мама Муминка.“

Марсианецът – Анди Уеър

-marsianetsat-andi-uear-florian-pekazh-the-blog

Прочетох книгата на английски, и според мен ще бъде една от любимите ми книги не само за тази година. Какво я прави толкова предпочитана ли? Това, което „изпълва“ и цялата книга – личността на главния герой и най-вече: убийственото му чувство за хумор! Да си съвсем сам на цяла планета, да те смятат за мъртъв, да знаеш, че имаш ограничени ресурси и в случай че имаш невъобразим късмет ще видиш човешко същество след поне четири години, и въпреки това да оставаш възможно най-адекватен и не само това, ами да си правиш майтап с цялата ситуация, за това се изискват невероятни качества, в прекия смисъл на думата. Не съм се смяла така на нечия трагедия никога! Не само поради етични подбуди не съм се смяла и преди. Никога не съм чувала главният участник и обект на трагедията да разказва за случилото се с него по такъв идиотски и забавен начин. Спирам, защото докато не зачетете книгата, няма да разберете за какво става дума, а да я зачете човек си заслужава! За човек който не е с технически мозък или не е фен на техниката, както и за читателите, които нямат нужда от подробно описание на всеки един технически детайл, ще има няколко тегави момента. Свалям шапка на автора, че се е постарал да опише всичко така картинно и достоверно, според мен от книгата би се получил страхотен сценарии за филм. На мен обаче тази техническата страна ми дойде в повече, но от това книгата не губи, точно обратното! Важно е да се отбележи, че между версията за четеца на английски и българския превод, който е издаден и се продава по книжарниците, има няколко разлики, в ущърб на превода, затова препоръчвам да се чете оригинала, който има възможност. И в превод е забавна, така че който не може, да не бърза да сваля тази книга от списъка с добри книги. А за онези, които обичат космическите пътувания и космоса, преживяването е един път!

Няколко любими цитата от книгата:

“Also, I have duct tape. Ordinary duct tape, like you buy at a hardware store. Turns out even NASA can’t improve on duct tape.”

“LOG ENTRY: SOL 381 I’ve been thinking about laws on Mars. Yeah, I know, it’s a stupid thing to think about, but I have a lot of free time. There’s an international treaty saying no country can lay claim to anything that’s not on Earth. And by another treaty, if you’re not in any country’s territory, maritime law applies. So Mars is “international waters.” NASA is an American nonmilitary organization, and it owns the Hab. So while I’m in the Hab, American law applies. As soon as I step outside, I’m in international waters. Then when I get in the rover, I’m back to American law. Here’s the cool part: I will eventually go to Schiaparelli and commandeer the Ares 4 lander. Nobody explicitly gave me permission to do this, and they can’t until I’m aboard Ares 4 and operating the comm system. After I board Ares 4, before talking to NASA, I will take control of a craft in international waters without permission. That makes me a pirate! A space pirate!”

“They say no plan survives first contact with implementation. I’d have to agree.”

“I need to ask myself, ‘What would an Apollo astronaut do?’ He’d drink three whiskey sours, drive his Corvette to the launchpad, then fly to the moon in a command module smaller than my Rover. Man those guys were cool.”

“As with most of life’s problems, this one can be solved by a box of pure radiation.”

Изумление и трепет – Амели Нотомб

71458

Тази книга ми даде да прочета една от най-близките ми приятелки, с уговорката, че авторката е куку-руку, но определено си заслужава. Преди време безуспешно се бях опитала да прочета „Хигиената на убиеца“ от същата авторка, но тогава ми се стори твърде ексцентрична и несмилаема, та я зарязах по средата, потресена, даже леко погнусена!

Съвсем друго преживяване имах с „Изумление и трепет“ – това е книга, написана с мощен и ярък талант, каквито рядко се срещат, с искреност и размах, с безпощадна откровенност и с брилянтна самоирония. Обсебваща, поглъщаша, освобождаваща! От книгите, които те променят, в хубавия смисъл и ти помагат да преосмислиш собствения си път по-дълбоко и с кристална яснота. Поне за мен преживяването беше такова…!

Няколко любими цитати от книгата:

„Господин Ханеда беше началник на господин Омоши, който беше началник на господин Сайто, който беше началник на госпожица Мори, която беше моята началничка. Аз нямах подчинени. Би могло да се каже и иначе. Аз бях подчинена на господин Сайто, и така нататък, като се има предвид, че заповедите в низходящ ред можеха да прескачат йерархичните нива. Иначе казано, в компанията „Юмимото“ аз бях на разположение на всички останали.“

“В живота на всеки човек има един болезнен момент, който разделя битието на „преди“ и „след“. Споменът за него, даже когато е бегъл, не престава да буди ирационален, животински и неизлечим страх.”

“Тя тръгна към мен. В дясното ѝ око гореше Хирошима, в лявото — Нагазаки.”

Рефлексии – Здравко Кисьов

zk

Книгата ми е подарък от близки приятели, събира мисли на автора, афоризми.

Обичам я не само заради хората, от които ми е подарък, а защото е една от онези книги, които може да разтвориш в началото на деня и на случаен принцип да попаднеш на мисъл, която няма нищо общо с онова, което ти предстои, или пък да е плашещо вярна…

***

Краят на годината наближава, както се казва: със страшна сила!, аз прочетох няколко десетки книги – не всички ми станаха любими, макар че сред тях имаше много наистина хубави и силни произведения.

Има и няколко четива, които все още не успявам да приключа, но въпреки това ги обичам от сърце и съм сигурна, че ще се връщам към тях отново и отново, както и че ще оставят следа в ума и душата ми, добавяйки нещо към онова, което знам за литературата, хубавите истории и филигранния стил, а и за изкуството на превода…

БЪДЕЩЕ – Дмитрий Глуховски

63b64459410d985f91aee6e6113d11e0

Антиутопия, и то чудесна! Ако става дума за стил, сред руските автори Сергей Лукяненко все още си остава за мен ненадминат по отношение на създаването на атмосфера! Като с това изобщо не искам да кажа, че Глуховски му отстъпва. Атмосферата в БЪДЕЩЕ е изградена до последния детайл с огромен размах, в мащаб, който напомня за някои големи имена в литературната класика на езика, на който пише и авторът на БЪДЕЩЕ. Пред очите ми се разгърна задъханата картина на огромните, пренаселени пространства, в които хората се задушават от клаустрофобия и от нормите, наложени в опит за удържане на постигнатото мечтано статукво, в което животът е вечен, а привилегията да го живееш е с цената на отричането от най-дълбоките прояви на човечност. Макар и въздебел, романът се чете бързо, направо светкавично, а въображението пламва от предложеното пиршество от светове, идеи и персонажи.

Свешената билка – Ф. Г. Хагенбек

sveshtenabilka3

Фрида Кало. Много се изписа за книгата, а пък личността на тази жена е като океан – дълбока, хипнотизираща, спираща дъха и притегателна. Да се пише и говори за такива таланти е трудно, особено ако го правиш, без да повтаряш вече казаното и ако се опитваш да привнесеш към човешкия им облик, отвъд вече създадената легенда. Мисля си, че книгата успява. Много земна, много лична, много уютна, същевременно написана добре, а тук предизвикателството е наистина сериозно – да се пише за толкова изследван художник и артист създава определени очаквания в публиката. Моите поне бяха оправдани!

Светилата – Елинор Кътън

svetilata

Четох я цяла година, но това не е книга, която да гълташ набързо. Не че сравнявам четенето с кулинарията, но действително има четива, които да хапнеш като бургер, да се омажеш, да оближеш пръсти, да ти е вкусно, но да стане по-набързо, без да се задълбаваш. Тази книга не е бургер, тя е специалитет, от който да опитваш бавно и с наслада. На мен ми прилича на някой роман на Дикенс, и тя определено залага на някои по-архаични елементи, като например описанието в няколко изречения в началото на главата. Освен това е написана, както са писали романите във времето, когато телевизията и интернет са били само проблясък в света на идеите, а книгите са били основен източник на мъдрост, забавление и начин за прекарване на дълги зимни вечери. Поне аз попивам това излъчване от този роман, в който многобройните и детайлно представени герои и характери се сливат в едно могъщо и многоцветно платно, в което престъпления, тайни, приятелство и любов разплитат нишките на мистерия, започнала в една дъждовна и бурна нощ, когато един изгубен странник прекрачва прага на местната страноприемница. Мистерията се допълва от приложените звездни карти за всеки герой, както и много други астрологични подробности, които имат отношение към развитието на действието.

Недосегаемият – Джон Банвил

nedosegaemiqt3

Това е преводът, с който тази година Иглика Василева спечели наградата за превод „Кръстан Дянков“ на фондация Елизабет Костова. В словото си при получаване на наградата тя поясни, че и е много трудно да намери откъс, който да прочете пред събралата се публика, защото авторът всъщност не може да бъде представен и обхванат само с един откъс. „Банвил не е по сюжетите – каза тя – неговата сила е стилът! Това е писател с главно „П“, от ранга на Дикенс, един от последните такива, които са избягали от комерсиалното, за да правят качествена литература!“

Лично на мен това ми е предостатъчно, за да прочета този роман докрай!…

***

Смятам да спра дотук, а едно от обещанията, които си дадох за предстоящата година, беше прочетените книги да бъдат повече. Макар да си давам обещания, всъщност нямам нужда от мотивация или дисциплиниране да посягам към книгите, точно обратното – всъщност, аз не мога да сваля очи от тях и няма нищо друго, което да ме прави по-силна, по-знаеща, по-вдъхновена и по-спокойна от контакта с хубава, добре написана история, в която въображението и типичният за всеки ярък писателски талант стил си дават среща, за да ти помогнат да попаднеш в свят, който е само и изцяло твой, и същевременно – многократно споделен!

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

нож и виличка

блог за вкусна храна и рецепти от родината и извън нея, на български

Ellie After

Creating with textile in style

Yolina's Helvetia

Just another WordPress.com site

heartbeats

Личен блог

Sunshine's kitchen

Личен блог

79 ideas

Личен блог

Parentland

Личен блог

Atelier Doré

Личен блог

На по книга, две

Личен блог

Яна (несъвършенството прави стила ...)

за виното и добрия живот, най-сетне и лично ...

LAMARTINIA

Личен блог

%d bloggers like this: