Професионални дилеми някакви

* Текстът е писан по молба на BG CAREERS FAIR и с цел публикуване на тяхната страница: (http://bgcareersfair.com/)

Какво те накара да останеш, в какво намираш професионално удовлетворение, каква е бизнес средата в България?

Истината е, че много добре разбирам всички, които не желаят да останат да работят в България, без значение дали са получили образованието си в чужбина, или у дома. Навсякъде – и в частните разговори, и по медиите се тръби как за младите хора няма реализация, как дупката между онова, което произвеждат като кадри университетите и това, от което имат нужда работодателите зее като пропаст, как нивото на заплати, особено за младите специалисти, е ниско, а инвестицията за образование – огромна, как в последиците от хватката на икономическата криза да се мисли за кариерно развитие в България е равносилно на професионално харакири, и прочие, и прочие – чувала съм всички тези аргументи, а и много други.
Въпреки че не съм в редиците на току-що прохождащите млади кадри, а вече имам известен опит зад гърба си, много добре помня какъв ентусиазъм, амбиция, желание за незабавна професионална реализация и стремеж към най-високите професионални върхове движи огромната част от излизащите от университета млади кадри, сред които някога съм била и аз. Изброените желания са равни, а понякога дори и задминавани по сила единствено от убедеността, че и заплащането на току-що прохождащият професионалист трябва да е на нива поне 5 пъти по-високо от предлаганото. Все неща, които нашата Родина се твърди, че не може да предложи на младото поколение, което търси реализация.
Ето защо бих искала да споделя какво научих аз след почти 10 години на професионална изява по пътя на обичаната от мен професия и след натрупването на, според мен, добро количество опит както в България, така и в чужбина:

• Невинаги най-престижните и добре платени позиции са най-удовлетворяващи: за да има удовлетворение на професионалното поле на изява, са необходими много фактори, като заплащането е само един от тях. Много по-важни са обаче резултатите от работата, ежедневото задоволство от постигнатото и чувството за смисленост на целта. Пример: Дори да сте на мечтаната позиция на маркетинг директор за компания, която носи вреда на човешкото здраве, например, и дори позицията и заплащането да ви удовлетворяват изцяло, дали ще сте доволни в края на деня?

• Работата в компаниите и институциите, сочена като престижна и успешна, често се оказва скучна и лишена от предизвикателства. Ако погледнем нещата в дългосрочна перспектива, сигурни ли сте, че искате да прекарате 20 години на бюро, като циклите в едни и същи дейности, независимо зад колко престижна табелка се крият те?

• Върхът в кариерата е въпрос на гледна точка: да, много развити, големи и модерни, водещи компании предлагат издигане, титли и звания, но дали това е източник на щастие и чувството, че си пълноценен? Наскоро учениците на наша близка приятелка в русенско училище бяха написали на дъската й: „Госпожице, вие сте нашата приказка!“. Дали има фирмена грамота, която да е равна на подобно признание?

Моля, не ме разбирайте погрешно: нито искам да звуча назидателно, нито виждам нищо погрешно в стремежа към силна кариера, с всички атрибути на професионалния успех и развитие, с целия престиж и ниво на финансов успех, който можете да си представите, а го пожелавам от сърце на всеки, поел по пътя към осъществяването на мечтите си. Когато обаче вземате решение, дали пътят ви да професионалният ви път да бъде свързан с България, или с друга държава, моля, опитайте си да си представите, че да работите ще ви отнеме много, много години всеки ден, а също се опитайте да си отговорите, дали онези цели, които ви подтикват да останете в чужбина, са най-добрите, когато става дума за живота, целите и приоритетите ви. И накрая искам да цитирам обичания от мен Горан Брегович, когото в едно интервю питаха какво би посъветвал младите таланти, по отношение на притесненията им дали ще успеят да се реализират и да пробият в съвременния свят, изпълнен с безумна конкуренция. Той отговори така: „Ще им кажа, да не се тревожат – ако имат талант, той неизбежно ще пробие! Талантът не може да бъде подтиснат, независимо къде, независимо кога!“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

нож и виличка

блог за вкусна храна и рецепти от родината и извън нея, на български

Ellie After

Creating with textile in style

Yolina's Helvetia

Just another WordPress.com site

heartbeats

Личен блог

Sunshine's kitchen

Личен блог

79 ideas

Личен блог

Parentland

Личен блог

Atelier Doré

Личен блог

На по книга, две

Личен блог

Яна (несъвършенството прави стила ...)

за виното и добрия живот, най-сетне и лично ...

LAMARTINIA

Личен блог

%d bloggers like this: