Ева и нейното невероятно усещане за „безсловестните“

Помните ли Ева? Момичето с фантастично усещане за музика, с красиво лице и с красиво сърце…Е, освен музикалните, нейната чувствителна душа долавя и много други послания, като например посланията на онези, които заобикалят ежедневно много от нас, и които ние, както Ева ще ни убеди, погрешно наричаме „безсловестни“!

***

… защото обичам животните  истински, безусловно – точно така както самите те умеят да обичат!

Дядо преди малко ни дойде на гости. Помолих го да ми разкаже за животните, тъй като дълги години е работил като ветеринарен лекар.

Дядо каза: „Животните, най- първо трябва да ги обичаш и да им го показваш! Изродил съм хиляди прасенца. Малко хора знаят, че прасетата са много чувствителни, трябва много внимателно да се отнасяш с тях, даже в боксовете за угояване им пускахме класическа музика, за да се успокояват! В боксовете на подрастващите прасенца пък им слагахме плюшени играчки, да си играят. И те като малките деца имат нужда от движение, за да имат правилен растеж!”

Дядо е работил и на Хиподрума, прекарал е години и сред конете и говори с много обич и за тях: „Конете, и те като хората, имат различни характери- едни са уравновесени, други са злонравни, трети- меланхолични. Тези, по- злобните ги наричаме чинари- хем хапят, хем ритат! Грижих се за един кон, Пагон се казваше, Републикански шампион на висок скок с препятствия. Много умен беше, вземаше си кубчета захар направо от джоба ми!”

Това ми напомня за книгата на Ана Сюъл – „Черният красавец“, която представлява автобиография на един кон, в която отношенията му с хората са представени от негова гледна точка.

В художествената литература има страшно много примери за общуване между хората и животните: „Книга за джунглата” на  Ръдиард Киплинг –  историята за Маугли, дeтето, отгледано от вълци и израснало в джунглата, което си говори с мечката Балу и пантерата Багира; „Мили бате!… Писма на един дакел” от Станка Пенчева – увлекателна книжка за деца, в която дакелът Джери разказва в писма, до живеещия в столицата Мишо, своите преживявания на село и много други.

Но наистина една от най- известните е „Историята на Доктор Дулитъл” на Хю Лофтинг. Имам един любим цитат от тази книга, който казва много!

„Един следобед докторът си пишел в някаква книга, а Полинезия седяла на любимото си място край прозореца и наблюдавала как вятърът разхвърля листата из градината. Изведнъж тя високо се изсмяла.

— Какво има, Полинезия? — попитал докторът и вдигнал глава от своята книга.

— Мислех си нещо — отвърнала папагалката и продължила да гледа през прозореца.

— Какво си мислеше?

— Мислех си за хората — казала Полинезия. — Хората страшно ме нервират. Смятат се за много умни. Е, добре, де! Този свят съществува вече от хиляди години, нали? А единственото от езика на животните, което хората са се научили да разбират, е, че когато кучето си завърти опашката, това означава „Много ми е драго!“ Смешно! Да, смешно! Ти си първият човек, който говори като нас. О, понякога хората просто ме вбесяват — а колко са важни само, когато заприказват за „безсловесните“ животни! Безсловесни! Глупости! Ами че лично аз познавах един папагал, който знаеше да казва „Добро утро“ по седем различни начина, без дори да си отвори устата. Говореше на всички езици — знаеше чак и старогръцки. Купи го един професор с дълга бяла брада. Но той избяга. Каза ми, че старецът говорел лошо старогръцки и той просто не можел да издържа, като го слушал как погрешно преподава на учениците си. Често си мисля къде ли е сега. Тази птица знаеше географията по-добре и от най-учения човек. Човеци — боже мой! Предполагам, че ако някога хората се научат да летят — като всяко най-просто сивичко врабче, — устата им ще се разчекнат от хвалби!“

Едно е сигурно – животните ни разбират много по-добре, отколкото ние тях. Но е възможно и в реалния живот да се научим да чуваме онова, което ни казват- трябва просто да  отворим сетивата си, да прочистим съзнанието си и да се свържем с тях.

Ева Георгиева

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

нож и виличка

блог за вкусна храна и рецепти от родината и извън нея, на български

Ellie After

Creating with textile in style

Yolina's Helvetia

Just another WordPress.com site

heartbeats

Личен блог

Sunshine's kitchen

Личен блог

79 ideas

Личен блог

Parentland

Личен блог

Atelier Doré

Личен блог

На по книга, две

Личен блог

Яна (несъвършенството прави стила ...)

за виното и добрия живот, най-сетне и лично ...

LAMARTINIA

Личен блог

%d bloggers like this: