Плаване с гюлет в Турция

Плаването с гюлет не е като плаването с яхта, много по-подтикващо към морално разложение е. Гюлетът представлява гемия – доста комфортна, в повечето случаи, голяма лодка, която разполага с всякакви удобства по палубата: огромно канапе от дебели възглавници, хладилник с напитки на борда, готвач, асистент на готвача и юнга, по съвместителство, а три пъти дневно се чува звънец, който те приканя да отделиш от времето си за излежаване по палубата, за да вкусиш местни специалитети. Много е тежко, едва се издържа!

Нашето пътуване започна с нощния автобус към Истанбул, като при нас с М. стана някакво объркване, и вместо той да спи, а аз да се кокоря по целия път, аз залепнах с тихичко похъркване към седалката, а той цъкли очи до пристигането ни.

За пръв път стъпвах в Истанбул, и понеже имахме опитни „водачи“ изобщо не се наложи да мислим какво да правим: от автобуса – в първото магазинче-сладкарница за турско кафе и местни сладкиши, май ядохме баклави. После имахме време за обиколка в Истанбул.

Няма да разказвам за този невероятен град, отидох страшно предубедена и го оставих с разбито сърце и като много други, с парещо желание да идвам отново и отново. Като заклет лакомник се кълна в сока от нар, който предлагат навсякъде по улиците, и който в жегата има качествата на шот с нещо силно, така те удря в петите и те зарежда!

В тази връзка, най-тежкият за мен момент от обиколката беше този, в който почти стигнахме до кулата на Галата, където, твърдяха, имало божествен кукареч (местен специалитет с накълцани черевца) и тъкмо издрапахме по стръмния баир, оказа се, че магазинчето е затворено, хайде още няколко километра към главната улица, на гладно, все така по баир, почти горчиви сълзи закапаха при мисълта, че се разминах с кукареча. Утеших се после с вкусен патладжан с тахан и кашкавал, което изтри разочарованието, а пък после като ядох кукареч в едно заведение, съвсем се успокоих душевно! А кукаречът си заслужава, наистина си заслужава…

След смени на самолет, няколко буса и автобуса се оказахме за два дни в Кушадасъ, в едно много симпатично малко хотелче с много приятна възрастна двойка. Говореха много малко английски, но се разбирахме. Единия следобед, докато седяхме край басейнчето на хотела, реших да си поръчам кафе. На миниатюрната рецепция стоеше възрастния мъж, който любезно ме подкани с поглед да си поръчам. Аз казах: „Кофи“, той каза:“Гоу ту дъ супермаркет, гоу бек, енд дъ кофи из реди“. И така около три пъти. Тъкмо взех да се ядосвам, и да си мисля какво е това кафе, дето трябва да ходя до супермаркета, че да стане, и на вратата се появи съдържателката, с две пълни торби, а мъжът със сияйна усмивка взе да я сочи и да вика: „Кофи, кофи“. Много бяха мили, изпратиха ни с махане и със сълзи, надявам се, от умиление!

Докато бяхме в Кушадъсъ, отделихме един ден на Ефес. Красиво реставриран, впечатляващ! Една от спътничките ни, запалена пътешественичка, разказа, че е била на концерт на амфитеатъра, като целият е бил осветен с огромни свещи. Тази гледка си представям като извънземна! Искрено й завидях за усещането!

В Ефес забавното беше, че сред общата дружелюбна атмосфера имаше само един индивид, който се заяде, и познайте, българка! Не обичам този тип обобщения, ама от целия китайски народ, който се беше изсипал там, само нашата сънародничка намери за какво да се сопне!

След тези посещения дойде коронният момент, качването на гюлета. Качихме се на лодката във Фетие, много красив крайбрежен град, като принципът на запълване на гюлет е: има еди колко си места, качват се пътници, докато се запълни капацитетът. Е, нашата бодра компания запълни целия без две-три места, като клетниците, които се качиха заедно с нас, бяха един канадец, който се престраши да опита българско мезе и ракия, и после ни отбягва до края на пътуването, и един американец, от Бостън, който моментално нарекохме „Бостънския удушвач“, понеже имаше един странно оцъклен поглед, сякаш търси новата си жертва, и който през цялото време обясняваше как иска да си е в стаята в хотела и да си гледа Си Ен Ен.

Така съставената група отплава, за около четири дни, като единственото отклонение беше провокирано от един следобяд проливен дъжд, който ни принуди да се „сврем“, заедно с няколко други лодки и кораби, в един попътен залив. Забавният момент беше, че когато вечерта бурята заплющя с пълна сила и едно от въжетата на доста по-големия и луксозен съседен на нас кораб се скъса, капитанът пусна с пълна сила да звучи песента на Селин Дион от небезизвестния филмов шедьовър „Титаник“. Муахахахаха! Същото се случи и на нашата лодка, а имаше и момент, в който в кают компанията валеше точно толкова, колкото и отвън, но по-забавен потоп не съм прекарвала – такава игра на карти и наздравици за кураж паднаха, че едва ли друго време би създало подобна атмосфера…

Оцеляхме и продължихме, като спирахме тук и там по разни заливи, повечето наречени „банята на Клеопатра“. Тази Клеопатра е била много чиста жена, ще знаете! Посяла е баня до баня по тези ширини.

Слязохме от гюлета пак във Фетие, понеже поради времето не изпълнихме маршрута до Демре, както беше планирано.

Последното място, което посетихме, но заедно с Истанбул, първо в сърцето ми, беше Олимпус. Малко плажове съм виждала, които да притежават такава неземна красота, не искам го да описвам, трябва да се види, да се потопиш в тази разтопена от нюанси на синьото вода, да вземеш в ръка облите разноцветни камъчета, да вдишаш въздуха, да усетиш полъха от руините на древния град зад гърба ти и аромата на кюнефе от местните заведения, аромата на зрял нар от дръвчетата около наколните къщички в селището и аромата на силното кафе, и това да проникне до мозъка на костите ти, и да те изпълни с тихо благоговение! Това място е богатство, несметно богатство от камъчета, вълни и пяна!

Когато се завърнахме в Истанбул, имахме време да отидем до аквариума, доста по-евтин и пъти по-хубав от този в Барселона. Прекарахме вътре два прекрасни часа, които бяха последвани от хапване на автогарата, преди да се качим на автобуса към София.

Автогарата в Истанбул ми е кулинарната Мека, храната е невероятна, дори в най-неугледното заведенийце. Много се забавлявах как, докато избирахме храната, аз започнах бързо да изброявам и да соча какво искам, а мъжът зад тезгяха, търпеливо ме изчака да приключа, обърна се към М., погледна го с уважение и каза:“Ефенди?“ Туш! Ама беше много вкусно, наситина!

Тази година смятаме да повторим. Дръж се гюлетче и Клеопатра – освободи банята!

IMG_6105 IMG_6130IMG_6131 IMG_6134 IMG_6135 IMG_6136 IMG_6160 IMG_6171 IMG_6175IMG_6441 IMG_6481 IMG_6487 IMG_6497 IMG_6498 IMG_6500 IMG_6538 IMG_6546 IMG_6554 IMG_6555 IMG_6567 IMG_6568 IMG_6575 IMG_6576 IMG_6639 IMG_6641 IMG_6642 IMG_6643 IMG_6649 IMG_6650 IMG_6653 IMG_6654 IMG_6658 IMG_6670 IMG_6691 IMG_6692 IMG_6709

Фото: Андрей Димитров

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

нож и виличка

блог за вкусна храна и рецепти от родината и извън нея, на български

Ellie After

Creating with textile in style

Yolina's Helvetia

Just another WordPress.com site

heartbeats

Личен блог

Sunshine's kitchen

Личен блог

79 ideas

Личен блог

Parentland

Личен блог

Atelier Doré

Личен блог

На по книга, две

Личен блог

Яна (несъвършенството прави стила ...)

за виното и добрия живот, най-сетне и лично ...

LAMARTINIA

Личен блог

%d bloggers like this: