Моето поколение

Моето поколение е на онези, които в момента са на около 35 години, малко под и над тях…

То помни дъвките „Идеал“ с картинка, филиите с лютеница и сирене, почивките по две седмици в почивни станции с карта, играта на ластик пред къщи и стоенето до късно, заедно с другите деца, пак там.

Моето поколение още подрастваше, когато светът, в който живееха родителите му, се промени и на негово място дойде голямата неизвестна, новото време, преходът, или каквото дойде след промяната. То израстна в условия на постоянна промяна и при объркана образователна система в шок. Преживя пълна подмяна на ценностите. Съпреживя объркването на родителите си на попрището жизнено в средата. Имаше повече възможности, отколкото са имали предишните поколения, но не беше сигурно как да ги използва. Трябваше да се учи бързо, да пробва, да научава някои неща по трудния начин. Трябваше да търси верния път там, където не беше ясно дали има даже пътека.

Хвърли се презглава в дивия капитализъм, прекара младостта си в безкрайни часове пред компютъра, в търсене на идентичност. Някои успяха да намерят верният път, да се реализират, както се казва. Други още го търсят, и ще го намерят.

Немалко отпътуваха за чужбина, мнозина се върнаха, достатъчно много останаха зад граница, намериха работа, стабилност, престиж. Онези, които останаха в България пък често го правят след като са пробвали живота извън нея, но са предпочели главното им пристанище да е на родна земя, отворени са за възможността за нови пътувания и работни ангажименти. И едните и другите са щастливи от някои страни на живота си, и едните и другите имат своите липси и недоволства.

Моето поколение се чувства младо, и как иначе, при толкова адреналин в живота!

Има страни, в които за няколко поколения не се случва толкова, колкото е преживяло то.

Хубавото на моето поколение е, че то имаше шанса да бъде това, което пожелае, защото нямаше какво да го ограничи или спре. Някои участваха активно в събитията, оформящи съдбата му, други гледаха отстрани, но всички понесоха последствията от изборите, които направихме…

Много мои приятели, съученици, състуденти вече имат деца. Сега е ред на децата ни да растат и да правят своя избор. Дали ние сме добър пример?

Щом се изградихме при всичко, което се случи от детството ни досега, значи имаме достатъчно разум и сили поне да не загубваме вярната посока, така си мисля…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

нож и виличка

блог за вкусна храна и рецепти от родината и извън нея, на български

Ellie After

Creating with textile in style

Yolina's Helvetia

Just another WordPress.com site

heartbeats

Личен блог

Sunshine's kitchen

Личен блог

79 ideas

Личен блог

Parentland

Личен блог

Atelier Doré

Личен блог

На по книга, две

Личен блог

Яна (несъвършенството прави стила ...)

за виното и добрия живот, най-сетне и лично ...

LAMARTINIA

Личен блог

%d bloggers like this: