Le dîner est servi

Темата за храненето присъства отдавна в полезрението ми. Тя навлезе, без да я осъзнавам и формулирам по някакъв начин, още докато бях тийнейджър. По това време мама започна да се интересува от лечебен глад, натуропатство и здравословни практики за пречистване на организма. Вместо пържоли, на масата за вечеря често се появяваха неща като картофи на фурна, непременно последвани от въпроса дали вече ще ядем гарнитурата отделно от основното. От онзи период запомних няколко неща, които смятам, ще са ми полезни цял живот: до обяд много вода и най-много до 200 г плод; правенето на разтоварващ ден веднъж в седмицата на вода и плод носи огромни ползи на организма за пречистване. Дълго време за мен правенето на разтоварващ ден беше мъченичество, което оставяше организма ми само по душа, а във въпросните дни и ме налягаше мрачно настроение, съпроводено от размисли по философски и етични въпроси, например за смисъла на живота, и по-конкретно какво точно би представлявал животът без храна, както и темата за силата на волята и доколко тя се надценява като средство за постигане на дадени цели, и други…

Преди този момент вкъщи се хранехме по класическия за повечето семейства начин – видът на запечен на фурна сандвич с кашкавал и луканка, на кренвирши с кашкавал на грил и на спагети с кетчуп все още ми провокира такова слюноотделяне, че вероятно дори на тази възраст няма да ми дойде зле един лигавник.

Трудно е да се каже, че когато заживях отделно от родителите имах обмислен подход към храненето, въпреки положителния пример у дома. Точно напротив, ядях сандвичи и сухоежбина, често не закусвах, пиех само кафе, салатата беше деликатес, на който се радвах само когато си ходех вкъщи някой и друг уикенд от месеца (родителите ми не сядат без салата на масата). През другото време нагъвах каквото ми попадне, а то какво да ти попадне в студенската лавка или стол.

Когато завърших и заработих, продължих с навиците си от студенския период и помня като ден днешен момента, в който сложих в една тава парчета луканка, печена чушка и картофи, а тогавашната ми съквартирантка, много интелигентно момиче, понастоящем на висока позиция в престижна чуждестранна лаборатория, а тогава докторант в БАН, възкликна: „Деси, ти готвиш!“

Този кулинарен стил цъфтеше до момента, в който не заминах за няколко години в чужбина, в западноевропейска страна, в която открих една нова любов: les viennoiseries.

С това наименование се ползват всички сладки тестени изделия, най-известните от които по нашите ширини, а и по света, са кроасаните. По време на престоя си открих огромното разнообразие от разтапящи небцето творения, попадащи в тази категория, и то в страна с традиции в областта. По същото време открих качествения, ръчно правен шоколад и възродих една, стара, но неувяхваща и достигнала нови висоти любов – любовта към сиренето!

Превърнах се в гурме или гурман.

Това щастие продължи две безметежни години, след което се завърнах в родината и се върнах към кулинарния стандарт на софийските кръчми и заведения.

А след това срещнах М.

Трудно ми е да опиша как щастието от взаимната любов се допълва до съвършенство с кулинарния хедонизъм. За две години напълнях с 10 килограма, а майка цъкаше с език и ме успокояваше: „Да ви мине малко семейното щастие, и ще отслабнете, маме!“. Въпросът е, че докато семейното щастие мине, може да съм станала 100 кг, може би природата компенсира, то не може само щастие, макар че откровено казано, предпочитам дебела и щастлива, отколкото слаба и нещастна. Знам обаче, че не е необходимо да бъде така.

Започнах консултации с популярен инструктор по фитнес и хранене, спазвах инструкциите стриктно в продължение на месец: храна и двигателен режим. Ядях порции с големината на нокът, потих се всеки ден. На края на месеца бях отслабнала 1 килограм, най-скъпия ми, трудносвален килограм в живота! Постижение с което не могат да се сравнят нито една от трите ми дипломи – в сравнение с този режим да завърша 2 магистратури беше фасулска работа!

Вълната на веган, био, органик храните ме заля, както и всички нормални, живи хора, които не са изолирани на фар посред морето, а битуват в социума. Започнах да купувам биоеквиваленти на определени храни, които криех в дъното на хладилника, а когото М. стигаше до тях и ме поглеждаше с укор, аз го поглеждах гузно: „Струва само 10 лева за 200 г!“

Заобичах чия, камбуча, сурови ядки, сушени плодове, с овесените трици не се харесахме, пробвах и спирулина, мака, лимец, спелта, киноа. Таханът, джинджифилът и сокът от черен бъз станаха редовни попълнения в дневните ми дажби.

Опитах се да бъда вегетарианка, поне за един месец, за веган не смеех да помисля, и се провалих. Месоядна съм, винаги съм била, при вида на бургер или сочна пържола мога да прирадна от копнеж. Макар да ям с угризения за безсмъртната си душа, която ще гори в ада, задето се храни с невинни божи създания.

Следвах няколко популярни хранителни режима, в които се ядяха главно зеленчуци и яйца, Накрая реших, че от толкова яйца ще хвана жълтеница, пък и природата неслучайно е създала разнообразие от храни, светотатство е да се храня само с една, при това със славата на произтичаща от едни от най-глупавите земни създания…не че това е важно, ама знае ли човек.

Не съм намерила себе си в нито един режим, освен в онзи, който започва с кроасан за закуска, а междувременно си мисля, че бабите и дядовците ми не са чували за чия, а пък си живяха/живеят до 80 години. Един господ знае къде ли е истината, а аз няма да престана да я търся и сутрин да се изправям пред въпроса: кроасан или сок със спирулина…Да ми дойде Хамлет, да го видя!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

нож и виличка

блог за вкусна храна и рецепти от родината и извън нея, на български

Ellie After

Creating with textile in style

Yolina's Helvetia

Just another WordPress.com site

heartbeats

Личен блог

Sunshine's kitchen

Личен блог

79 ideas

Личен блог

Parentland

Личен блог

Atelier Doré

Личен блог

На по книга, две

Личен блог

Яна (несъвършенството прави стила ...)

за виното и добрия живот, най-сетне и лично ...

LAMARTINIA

Личен блог

%d bloggers like this: