Имало едно време Мими Торисон…

Материалът е първата част на статия от приложението на вестник „Монд“, M LE MAGAZINE DU MONDE.

Преводът е мой, от френски език. Снимката е от блога на Мими Торисон.

Темата за социалните мрежи ми е близка, вълнува ме, а смятам, че публикуваният материал представя гледна точка към феномена, и макар да не съм изцяло съгласна с представянето на някои определени аспекти в публикацията, пожелах да я споделя с онези от вас, които не са попадали на нея, но се интересуват от тази тема! 

Приятно четене!

***

Имало едно време Мими Торисън, кулинарен блогър с профил в Instagram

I

Изкусна кулинарка, идеална майка, с външност на манекенка… От показаното в профила й в Instagram, тази дама от френско-китайски произход на 42, която се е установила в Медок, води живот, който потапя в мечти дори хората в далечна Америка. Истина или измислица?

Той е там. Розово-кафевият чакъл хруска под краката ни като спомен от детството. Слънцето, скрито до този миг, се отразява в клоните на маслиновите дървета. Старата стомна от емайлирана стомана, около която  души немирен фокстериер, капаците от бяло дърво и тази тишина, подобна на онази в неделен ден, която ни обгръща в петъчната сутрин. Да, точно тук, в тази висока къща, най-хубавата в селцето, Мари-Франс Торисон, наричана още „Мими“, води своя живот-мечта. На 42 години, тя се е преврънала в една от звездите на френската кухня в Съединените щати.

Книгата й „На масата на Мими“, публикувана от издателство „Рандъм хаус“, е преведена на девет езика; блогът й „Manger“ (бел. пр.: в буквален превод „Ядене“), списван на английски, привлича няколко хиляди посетители всеки ден, а през 2016 г., блогърката ще сложи началото на свой канал в YouTube в партньорство с Кин Комюнити – американска телевизионна мрежа, която лансира десетки звезди от женски пол, сред които и Елън Дедженерис.

200 000 последователи в преследване на мечтата

Светкавичният успех не спохожда Мими заради простотата на рецептите й, а заради снимките, които пубилкува в блога си и в Instagram акаунта си, където 200 000 последователи се унасят в мечти за невероятната история, която те разкриват: Имало едно време една парижанка, преселила се в Сейнт Изанс де Медок – малко селце, разположено на около 70 км от Бордо. Когато не готви, облечена в кафявата си кожена престилка, Мими се разхожда из лозята с бебе в ръце или пък се любува от прозореца си на някое стадо скитащи елени.

Впрочем от момента, в който прекрачите прага на къщата, усещането, че се намирате в профила й в Instagram, няма да ви напусне. Всичко е тук. Камината, теракотените плочки, патинираните мебели от дърво, фината порцеланова посуда и, в голямо изобилие: цветя, плодове и деца.

Облакътен на някой стар умивалник или погълнат от накисването на маслините от градината, съпругът й, Оддур, исландски фотограф, възприемащ съвсем естествено ролята си на джентълменът-фермер, ни показва масивния плот за рязане, превърнат в място за излагане на зеленчуците:  „Защо да ги завираме в ъгъла? Толкова са красиви. През лятото, когато на масата има и бакла, прилича на пощенска картичка от Сицилия.“ Застанала до него в малка черна рокля и светли обувки тип „балерини“, невъзмутимо стои самата Мими, а лицето й е обкръжено от водопади черни, лъскави къдрици.

Парадоксът Instagram

Такова съвършенство буди безпокойство. „Защо са всички тези снимки?“ , пита се калифорнийският кулинарен критик Адам Робъртс в блога си,  „ако не, за да ни покажат, че техният живот е по-хубав от нашия“? Засегнатата съвсем не се трогва: „Той коментира моите снимки, а не казва дума за снимките на татуирани майстор-готвачи нюйоркчани. И татуировките са провокация, нали? Това е сексизъм.“

Този въпрос, който се завъртя в куланрната блогосфера миналата зима, може да се постави относно всички звезди в социалните мрежи: не ни ли третират с презрение, като ни натрапват идеалния си живот? Instagram се крепи на един парадокс: мрежата желае да се идентифицира със спонтанност, но предлага филтри, които придават идеален вид на клишетата. При повече от 400 милиона абонати, императива на Instagram – „да бъде хубаво“ – се налага с тежестта на норма.

„За всяка снимка е необходима подготовка, но снимките в социалните мрежи са особено лишени от настроение”, разкрива Михаел Стора, психоаналитик и нумеролог. „Сякаш животът се разделя на красив/некрасив.“ Важността, която се приписва на коментарите, ентусиазмът на мажоретките, който се изчерпва в даването на лайк, чрез щракването върху едно сърчице, създават усещането, че „си попаднал в царството на “О, толкова е хубаво!” и “Невероятно е!”“. Резултатът: едновременно с опитите на блогърите да внушат небрежност, докато същевременно се държат, сякаш имат на главата си яйце на Фаберже, тенденцията да се представят клишета като „автентично отразяване“ на тяхния  „личен свят“ става все по-силна.

“Всеки може да си даде сметка, че едно младо момиче на 20 години, което притежава цяла армия от чанти и обикаля от купон на купон, не представя истинския живот.” – споделя Каролин Ресевьор, звезда в Instagram.

„Това не е реалният живот“: това публично признание на Есена О’Нийл, една покаяла се дебютантка с профил в Instagram, обиколи света през ноември. 18-годишната австралийка изтри профила си в знак на протест срещу тиранията на привидностите, навличайки си критиките на своята среда.

„Повече или по-малко разбирам жеста й“, коментира Каролин Ресевьор – 28-годишна, една от френските звезди в Instagram (1,2 милиона последователи). Тя уверява, че нейният акаунт, смесица от снимки от пътувания и модни сеанси  „прилича“ на ежедневието й, но „в един разкрасен вид, благодарение на грим, филтри и светлина“.

Бюти блогърката Фату Ндиайе, на 38 години, също твърди, че не разбира противоречието: „Принципът е същият, като в семеен албум със снимки. Вие познавате ли хора, показващи снимки, на които плачат?“

„Става дума по-скоро за творчески подход, отколкото за разкрасяване“, твърди Елоди Жакмонд, изпълнителен директор на Талант Ейджънси, която представлява десетки „дигитални инфлюенсъри“. Този ласкателен израз обрисува онези, които са част от важно общество в социалните мрежи. „Може и да си го мечтаете, но три секунди не са достатъчни за постигането на хубава фотография. Нужна е доста усилена работа…“

Следва продължение…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

нож и виличка

блог за вкусна храна и рецепти от родината и извън нея, на български

Ellie After

Creating with textile in style

Yolina's Helvetia

Just another WordPress.com site

heartbeats

Личен блог

Sunshine's kitchen

Личен блог

79 ideas

Личен блог

Parentland

Личен блог

Atelier Doré

Личен блог

На по книга, две

Личен блог

Яна (несъвършенството прави стила ...)

за виното и добрия живот, най-сетне и лично ...

LAMARTINIA

Личен блог

%d bloggers like this: