Любими книги за 2016 г.

Книга първа:

 

Първата любима книга за тази година е съвсем, съвсем мъничка. За пореден път ме удивлява как гигантски идеи могат да се поберат в относително кратки текстове. Прочетох в различни класации, че тази книга се нарежда сред онези, които имат силата да променят качествено живота чрез заложените в нея идеи, и след като приключих четенето, с ръка на сърцето признавам, че това описание не е повдеждащо. Четенето първоначално е малко стъписващо, главно защото първата част на книгата се състои в описанието на преживяванията на автора в германските концлагери, но стъписването трае кратко. Както и Франкъл признава, целта му е да използва тези пасажи, за да илюстрира впоследствие терапевтичните и философските изводи, до които го е довело това преживяване. Бил е максимално пестелив, без стремеж да се впуска в описание до крайност на извършваните в концлагерите зверства, макар да признавам, че дори при тази крайна пестеливост има моменти, в които на човек му настръхва косата. И все пак не това е най-важното. Същественото са идеите на Франкъл, а те засягат както смисъла на живота, така и способността да се живее. Много моменти имаше, в които съвсем искрено съчувствах на този човек, постигнал истинско прозрение, което обаче е заплатено с цената на огромни страдания. Прозрението, казват, невинаги е резултат от силно страдание, но по-посветени твърдят, че в такива моменти на силно страдание промяната към прозрение се случва най-радикално, сякаш всичко изплува с кристална яснота, съблечено от вякаква маска и суета. Пред лицето на смъртта всичко излишно и неистинско пада. Книгата е изпъстрена с истории за това сваляне на маски и за моменти на прозрение, не само свързани с автора, но и с личности, които населяват лагера, като например историята на богатата еврейка, която загубила всичко, и пред наближаващата смърт, казва: „Радвам се, че животът ме удари така жестоко. Загубих всичко, за да открия истинския му смисъл.“ Наистина съм впечатлена от идеите в книгата, от твърденията на Франкъл, че да се живее дори пред неминуемата заплаха от смърт и при ежедневни зверства и изтезания, да се цени и обича живота, да се запази достойнството, дори при постоянни тежки унижения, е възможно и е въпрос на душевна и умствена нагласа; че си заслужава и трябва да се живее и в такива моменти, защото всяко страдание има смисъл, и също е пълноценна и важна част от живота, въпросът е да съумееш да запазиш разсъдъка и душата си дори да не виждаш този смисъл веднага; че да се живее живот само в зависимост от късмета, дали ще отървеш кожата от болката и страданието по каприза на сляпата случайност и в страх, това е живот, който не би си заслужавало да се живее; че всеки момент и аспект от живота има своята ценност. Много случки от практиката му като терапевт ме впечатлиха, има една, която запомних, и която е разказана в книгата: При Франкъл идва виден лекар, много добър специалист в областта си, който страда ужасно и е в депресия от смъртта на съпругата си, която не може да преживее. Тъгува по загубата й до степен да е ходещ призрак, неспособен на какъвто и да е пълноценен живот. Той отива при Франкъл с молба за помощ, за да се справи с нетърпимото си състояние, и в разговора Франкъл го моли да опише чувствата си към съпругата. Лекарят описва силната си любов и привързаност към нея, а накрая Франкъл го запитва: „Как смятате, би се чувствала тя, ако вие бяхте починали преди нея?“. Пациентът отговаря, че би се чувствала ужасно и би преживяла страхотно страдание, такова, на което той не би искал да се подлага, защото не би понесъл мисълта тя да страда толкова. Тогава Франкъл му отговаря: „Виждате ли, с това че вие сте останали жив, за да изпратите в последния й път съпругата си, вие сте я спасили от ужасно страдание. Вашето страдание сега, е цената, която плащате, защото сте спестили болката на любимата си.“ От казаното впоследствие става ясно, че пациентът, намерил смисъла в своето страдание, го е приел. Франкъл обобщава, че намирането на смисъла в страданието невинаги е лесно, но че него винаги го има.

Няма да се впускам в повече описания, а и едва ли мога да предам идеите на автора така добре, както той самият, а може би и така вярно, както трябва. За себе си мога само да потвърдя, че тази книга наистина се нарежда сред най-смислените, които съм прочела, и която, парадосално, на фона на описаните мъчения, страдания и зверства, е източник на светлина и силна вяра…

Номер 2:131124_b

Втората ми най-любима книга за тази година е тази книга на Ерик-Еманюел Шмит. Признавам си, че този автор ми беше напълно непознат, и даже не помня как се натъкнах на точно това заглавие: знам само, че от първата буква на първото изречение до последното многоточие бях напълно засмукана от света, изграден от автора, до степен да усещам, че мога физически да усетя присъствието на героите, а затова, о, затова трябва наистина голям талант (разбира се, нека отдадем нужното признание и на преводача). Тази книга е изпълнена с такава безгранична доброта, топлота и човечност, че досегът с нея е като да отпиеш от бистър извор на любов и надежда. Доколкото успях да разбера, книгата е от поредица на автора, конкретно тя е посветена на юдаизма, а самата поредица е озаглавена „Кръговратът на незримото“. В нея влизат още няколко романа: „Миларепа“, посветен на будизма, „Господин Ибрахим и цветята на Корана“, посветен на суфизма и „Оскар и розовата дама“ – посветен на християнството. Аз лично смятам следващата прочетена книга от поредицата да е „Господин Ибрахим и цветята на Корана“, и не че съм някакъв капацитет, но доколкото имам опит с четенето, да се влюбиш така в даден автор и книга е истинка рядкост и радост, надявам се да е така и за други, затова тук споделям чувствата си към автора и поредицата…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

нож и виличка

блог за вкусна храна и рецепти от родината и извън нея, на български

Ellie After

Creating with textile in style

Yolina's Helvetia

Just another WordPress.com site

heartbeats

Личен блог

Sunshine's kitchen

Личен блог

79 ideas

Личен блог

Parentland

Личен блог

Atelier Doré

Личен блог

На по книга, две

Личен блог

Яна (несъвършенството прави стила ...)

за виното и добрия живот, най-сетне и лично ...

LAMARTINIA

Личен блог

%d bloggers like this: