Теория на хаоса

Когато живеех сама, жилището ми беше изрядно подредено. Не, не ме разбирайте погрешно. Не съм държала дрехите изгладени на закачалка, обикновено ги трупах на един конкретен стол – те бяха подредени ТАМ. Намирах всичко доста лесно и винаги знаех кое къде съм оставила. Не се налагаше да чистя често, нямаше причина. Винаги измивах чиниите, сгъвах прането, нищо не оставаше да се рее в пространството. Всичко беше от просто по-просто.

А после се омъжих.

Когато в началото започнахме да живеем заедно, не си спомням да съм се възмущавала – явно химията е толкова силна, че човек нищо не забелязва! Или в началото ентусиазмът поглъща всичко. Като обаче първата вълна от ентусиазъм премина, започнах да се дразня от ежедневната обстановка – чорапи, пръснати навсякъде по пода, панталон, оставен сам на средата на хола, чинии, чаши, предмети, използвани преди дни или седмици, стоят на същото място, където не им е мястото, а от страна на извършителя никакви индикации за намерение да ги премести. Мисля, че връхната точка беше борбата за един неопран неопрен след едно плаване, който след няколкомесечен престой, с цел развъждане на нови едноклетъчни видове, накрая бутнах във ваната, макар че бях сигурна, че ако го помоля, и сам ще стане и ще отиде до там – толкова време имаше да отгледа живот по себе си!

А после дойде котката.

Който има котка, ще ме разбере и без думи, а който няма – е, представете си един джигит, който живее на принципа: „което се движи, го мразим, което не се движи, го бутаме, и пак го мразим“. Вечер като се връщахме от работа, коридора с обувките ни приличаше на сцена от онези предавания за кеч по телевизията – „Разбиване“. Не дай боже да си забравя на масата някоя обеца! Шансът да я намеря се равнява на 1:365 по време на годишното пролетно почистване. Един път заварихме животното с жълти лапи и муцуна – беше свалил един буркан с куркума в опит да докопа кутията с гранули. После цяла седмица близа куркума, а подът беше жълт – тя боядисва доста силно и не се мие никак лесно.

И ето че наскоро мъжът ми замина в командировка – той е пътувал и друг път, не че е севте. Този път замина в неделя, аз почистих основно апартамента, и се подготвих да се насладя на възможността да прекарам няколко дни в пълен ред и чистота.

И се насладих – само дето някак си не беше приятно. Всичко беше чисто, подредено и…празно…

Когато на третия ден отворих вратата и видях разсипаните по пода раници, само дето не завиках от радост. Направо ми идваше собственоръчно да ги изсипя на пода, макар че котката вече беше почнала да прави това преди мен. Не помня някога да съм се радвала така, че всичко е нагоре с краката…Да живее хаосът! Долу чистотата!

 

One Comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

нож и виличка

блог за вкусна храна и рецепти от родината и извън нея, на български

Ellie After

Creating with textile in style

Yolina's Helvetia

Just another WordPress.com site

heartbeats

Личен блог

Sunshine's kitchen

Личен блог

79 ideas

Личен блог

Parentland

Личен блог

Atelier Doré

Личен блог

На по книга, две

Личен блог

Яна (несъвършенството прави стила ...)

за виното и добрия живот, най-сетне и лично ...

LAMARTINIA

Личен блог

%d bloggers like this: