Другото лице на Истанбул

В Истанбул сме били вече няколко пъти – всеки път транзитно, като междинна точка на някое морско приключение.

Този път решихме да посветим няколкото почивни дни само и единствено на този необятен, магнетичен, колоритен и спиращ дъха град, който всеки път пълни сетивата ми и ги зарежда с цветове и багри, и с невероятна енергия.

Останахме за няколко дни в малко семейно хотелче в близост до центъра на града, препоръчано от Trip Advisor, което коландрисват едни страшно мили хора. На покрива на хотелчето, на красива тераска с гледка към морето, прекарвахме сутрините си в обсъждане на плана за деня – какво и как да видим и къде да отидем.

Ключовият момент в този случай беше фактът, че не бяхме просто туристи. Приятелите, с които пътувахме, имат кумци в Истанбул, които живеят в града и които с невероятно внимание, сърдечност и гостоприемност се наеха да направят така, че да прекараме няколко наистина страхотни дни и да ни покажат лицето на града, каквото го виждат местните – любими квартали, улички, места за хапване, всичко. Е, разгледахме и някакви забележителности, така че имаше и културно-развлекателна част.

И така, сборната ни компания от хора от Турция, България и Китай (в наше лице, както и в лицето на кумците на приятелите ни, както и на една много близка приятелка и състудентка на моята приятелка) се зае с всички сили да опознава истинското лице на града – такова, каквото не го виждат туристите, и същевременно да навакса с някои забележителности, което всъщност е малко шизофренично, обаче ние се справихме чудесно и с двете!

През първия ден доволно се мотахме по улиците на Истанбул, пихме кафе в тихи китни улички и ядохме местни специалитети на главната улица – Истикляр.

В края на деня посетихме един квартал – Бебек, което на турски означава „бебе“. Кумецът на нашите приятели каза: „Ето, това е истинският Истанбул, не онова, което виждат туристите!“. Бих казала, че Бебек е „фенси“ квартал, с къщи и много зеленина, и с прекрасна крайбрежна алея. Хубавите заведения и добре облечените, „по европейски“, обитатели на квартала дават да се разбере, че мястото е за хора с възможности над средно ниво, че и отгоре.

DSC_4714DSC_4733DSC_4734DSC_4723

На втория ден бяхме поканени на традиционна турска закуска в дома на нашите истанбулски домакини, което вкара страшен автогол в мрежите на дамския отбор, понеже закуската започна в девет, на перфектно подредена маса, като когато я снимах тя все още не беше завършен вид. Впоследствие пристихна голям тиган с мухлама (вариация на качамак, но около 628508032 пъти по-вкусна!) и още няколко други специалитета. Въпросната софра вдигна рязко нивото, а съпрузите заявиха, че искат така всяка неделя. Според мен домакинята е супержена, лично аз капитулирах и се предадох безвъзвратно от подобно представяне в неделя сутрин!DSC_4736

Освен мухламата, на масата имаше мед, тахан, мармалад от шипки, едно много вкусно сирене от региона на Трабзон, откъдето е нашата домакиня и също чай от този район, който мога да сравня по аромат и вкус само с най-хубавия зелен китайски чай, който съм опитвала в Китай. Имаше също биволско масло, което за мен беше новост и приятна изненада, много вкусно и доста различно от традиционното масло, имаше зеленцуци, нещо като баница под формата на мъфини и още, и още! За пореден път се възхитих на нивото на услугите в Турция, защото след като домакинята предложи турско кафе за финал, и се оказа, че им е свършило вкъщи, се обадиха на фирма, която след около двадесет минути донесе кафе на вратата! Това е един от аспектите, в които турците си остават ненадминати – сферата на услугите, и за туристи, и за местните жители.

DSC_4741

Домакинята ни приготви турско кафе в любимия си сервиз от Южна Африка, където са живели със съпруга й няколко години, а най-забавното беше, че нашата приятелка от Китай страшно се вълнуваше, понеже за нея това беше първото турско кафе в живота! С голямо внимание разпита за приготвянето и после наблюдава подробно процеса. Много е сладурско да видиш как някой се удивлява на нещо, което за теб е толкова добре познато! Аз й върнах жеста, като опитах сладкото сушено телешко, което беше донесла чак от Хонг Конг, с много екзотичен и интересен вкус, и аз му се дивих, както тя – на турското кафе…

Отдадохме дължимото на културата, като видяхме двореца Топ капъ, а след това, за награда, отидохме да ядем най-хубавите кюфтенца в Истанбул в едно заведение наблизо, където ни заведоха турските ни домакини, и там за пръв път видях какво значи претъпкан ресторант, който ври, кипи и се пръска по шевовете, а сервитьорите комуникират помежду си с радиостанции и се носят наоколо сякаш на летящо килимче, против всякакви закони на физиката.

Третият ни ден беше посветен на Принцовите острови, за които, аз си признавам, не знаех абсолютно нищо, и които се оказаха много интересни, с интересна архитектура в карибски и викториански стил, с много зеленина и с шеметни гледки от върха на острова.

Ние посетихме Бююк ада, най-големият от общо деветте острова, като пътуването става с корабче, и продължава близо два прекрасни часа, в които морският бриз те гали, а през цялото време зад теб се вижда огромният гигант, Истанбул, който през деня, по думите на нашите турски приятели, наброява 25 000 000 души, и който се простира на над 100 километра ширина.

DSC_4822DSC_4823DSC_5029DSC_5033

Самите Принцови острови са забранени за автомобили, така че придвижването става или пеша, или с файтон, или с колело. В интерес на истината ние бяхме единствените будали, които се катериха пеша до красивата църква „Свети Георги“, кацнала на върха на острова.

DSC_4932DSC_4946DSC_4948DSC_4952DSC_4955DSC_4966DSC_4968DSC_4984DSC_4998DSC_5020DSC_5022DSC_5025

Иначе дните ни минаваха също и в приятно скитане из прекрасните кътчета: Египетския пазар, Капалъ чарши, Истикляр, Златния рог, Босфора, малки красиви улички…

DSC_4668DSC_4672DSC_5055DSC_5072DSC_5088

DSC_4693

Последния ден си накупихме кафе, локум и чудесен лют пипер, като лютия пипер ни продаде майстор Охран, с когото се запознахме на Египетския пазар, и който от 25 години сам прави и продава пипера си. Степенува го като малко лют-средно лют-много лют-отиваш в рая, и ти дава да помиришеш и опиташ всеки вид, като дори ни почерпи с някаква специална смес от кайма и подправки, която май наричаше ачик кюфте, и която никога не бяхме опитвали преди! Заради него се научихме да казваме „Благодаря“ на турски – Тешикюлер! Този човек имаше най-симпатичната усмивка на света.

DSC_5093

Прекрасни дни с прекрасни хора! Като тръгнахме, една сълзичка тайно се търколи, а аз реших, че е твърде сантиментално, защото нали ние, българите, сме уж най-красиви, гостоприемни и добри, та за какво да ми е мъчно!

Като се качихме в автобуса за България веднага разбрах защо ми е станало мъчно на тръгване –  стюардесата ни нахока 3 пъти за 10 минути.

Ще дойдем пак, Истанбул – за да вкусим чудесна храна и да видим усмихнати хора!

One Comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

нож и виличка

блог за вкусна храна и рецепти от родината и извън нея, на български

Ellie After

Creating with textile in style

Yolina's Helvetia

Just another WordPress.com site

heartbeats

Личен блог

Sunshine's kitchen

Личен блог

79 ideas

Личен блог

Parentland

Личен блог

Atelier Doré

Личен блог

На по книга, две

Личен блог

Яна (несъвършенството прави стила ...)

за виното и добрия живот, най-сетне и лично ...

LAMARTINIA

Личен блог

%d bloggers like this: