В къщата на Лулу

Една сутрин в София, ама буквално в 6 сутринта, когато в зомбирания ми от сън мозък витаеше само една мисъл – да стигна до машината за кафе, заварих моя човек да стои пред компютъра с очи, светнали все едно е излязъл нов експанжън на някоя любима игра, да ми прави бурни знаци да отида при него.

Виж, виж какво съм открил! По начало леко скептична по природа подходих сдържано към неговия ентусиазъм, приближих се и се вторачих в екрана, а той заобяснява: семеен хотел, къща за гости, със страхотни отзиви, в красиво село в началото на Халкидики, със собственичка – известна кулинарка. На сайта се мъдреха и няколко снимки на собственичката като участничка в кулинарни предавания. Не се впечатлих, докато не видях сайта на хотелчето, и сърцето ми не запърха като младо колибри – от екрана ме гледаха снимки на интериор и храна, каквито си представям да речем в Южна Франция. Всяко нещо подбрано, подредено с много вкус, умение, и най-вече, това си личеше дори само от снимките – с отношение!

dsc_5340

Когато месец по-късно се озовахме пред оградата на хотелчето, не останахме излъгани, дори обратното -получихме много повече, отколкото си представяхме. Посрещането с домашен ликьор от череши и домашни сладки беше повече от мило, ненатрапчиво очакващо ни на малък поднос върху дантелена кърпа в стаята. Още в коридора се почувствах уютно пред витрината с домашно приготвени сладка – киви с портокал, смокиня с червен портокал и дюли, прасковено, всички аромати и цветове на слънцето, побрани в бурканче с панделка.

img_20160904_194127

Домакинята ни, Лулу се оказа наистина великолепна кулинарка, един ден организира и кулинарна демонстрация, забавна и много вкусна. Малко стресираща за гостите на хотела чужденци, главно англичани, които щяха да получат удар при гледката на количеството захар, което се слага в класическата баклава. Въпросните гости, и наши съседи по стаи бяха все симпатични семейни двойки, които вечер пиеха в местната таверна – ресторантът на брата на Лулу, Димитриус, където се хранехме всяка вечер – я по една-две халби Митос, я по някоя бутилка хубаво червено вино, че и по някое коняче с десерта, нищо, че десертът беше най-често диня. Аз бидейки бременна главно преглъщах с влажен поглед и току посягах към чашата на любимия, поне да помириша неговото узо, че пусто сърце, едвам изтрайва!

dsc_5276

Онова, в което се влюбих най-вече беше прекрасната градина с лавандула, нар и смокиня, в която закусвахме всяка сутрин от домашните специалитети на Лулу. Домашната котка ни усети като свои фенове и идваше да се гали с примижали очи и извито гръбче, много мила и глезена, посрещаше ни всяка сутрин без изключение.

dsc_5360

dsc_5362

Имахме си и своето тихо кътче, нашето балконче с гледка към задния двор на къщата, където щастливо се мъдрят няколко корена домати.

dsc_5356

Селото се оказа малко и обикновено, но само на пръв поглед.

dsc_5309

В близост се намира древната Стагира, родното място на Аристотел, което реално си е цял комплекс с добре запазени руини, а в продължение на няколко километра наоколо, на разстояние от по километър между тях, се намират прекрасни плажове, малки и големи, общо взето за всеки вкус – и с дънеща музика, и без музика, и с чадъри и шезлонги, и само пясък и скали. Ние си намерихме любим плаж, от тези без заведения, с много дива красота, с много зарган, и с прекрасна кристална вода.

dsc_5330

Времето не беше супер, беше се развихрил някакъв циклон, и загубихме един ден за плаж, обаче пък отидохме да разгледаме Стагира. Доста прекрасно място, с шеметни гледки. Да бях се родила там, и аз щях да изляза един философ, и то не по-лош от Аристотел. Само като го погледнеш това изумрудено, безбрежно море, и цялото познание на Сътворението някак ти се подрежда в главата, от самосебе си.

dsc_5209

От цялото ни преживяване ще съм благодарна най-вече на Лулу за едно: показа ми как с усет, вкус, с много искрена всеотдайност и с топло отношение превръщаш всяко нещо в красив жест към онези, които споделят деня ти – гости, близки, семейство. Без да иска, Лулу ми даде много важен урок, урок по уют.

dsc_5354

2 Comments

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

нож и виличка

блог за вкусна храна и рецепти от родината и извън нея, на български

Ellie After

Creating with textile in style

Yolina's Helvetia

Just another WordPress.com site

heartbeats

Личен блог

Sunshine's kitchen

Личен блог

79 ideas

Личен блог

Parentland

Личен блог

Atelier Doré

Личен блог

На по книга, две

Личен блог

Яна (несъвършенството прави стила ...)

за виното и добрия живот, най-сетне и лично ...

LAMARTINIA

Личен блог

%d bloggers like this: