Най-големият подарък

Преди много, много години, когато бях дете, нямаше Коледа – празнувахме само Нова година. Елха се правеше и подаръци се раздаваха за 31-ви декември. Новогодишните празници бяха единственото време, по което се ядяха банани и портокали, което на мен лично ми е носило някои сериозни проблеми вследствие на преяждане…особено с банани!

На терасата имаше пълна щайга – малко по-неузрели, за да издържат по дълго. Вечерта на Нова година трептях в очакване на добрия старец – Дядо Мраз, а той все идваше и изчезваше някак изневиделица. Години по-късно научих, че Дядо Мраз е бил един наш съсед, който чакал сигнал кога детето не е на линия, и с асансьора бързо дотичвал със съответния подарък, оставял го до вратата, звънвал на звънеца, и докато дотърчиш, той беше изчезнал яко дим.

Нова година беше голям празник, оставаше се до късно, гърмеше се шампанско и се играеше хоро, както и сега, но тогава едната глътка шампанско и стоенето до късно бяха някаква невероятна екзотика – макар и всяка вечер с гости вкъщи, майка и татко винаги са държали да си лягам в 8.00, не по-късно! Ето защо дочакването на 12-тия час беше голямо събитие, поне за мен. Вдигаха се наздравици, всички съседи излизаха да се поздравят, и въобще – цареше всенародно веселие!

През празничните дни се въртяха любими постановки и филми – по онова време „Сам вкъщи“ едва ли е съществувал дори като проект в главата на създателя си, и някак си празникът се случваше и без да го гледаме всяка година, както сега. За сметка на това всяка година със същата радост се смеехме на „Криворазбраната цивилизация“ – „Бонжур, бонжур, пардон, пардон, ой на ма-мааа френчето!“ Впоследствие и аз станах френче, ама много по-късно, та най-сетне разбрах какво са искали да кажат тогава героите на таз трагикомедия.

Тази година на Нова година ще съм вече в 9-тия месец от бременността, пак ще има само една глътка шампанско, и хорото пак ще го играя пак на опашката, ама този път не защото не знам стъпките, а за да не прекалявам със скачането. Дядо Коледа ще е раздал подаръците, а за Дядо Мраз вече никой и не споменава. Във всеки случай тази година, живот и здраве, ние като семейство ще получим най-големия подарък. А догодина, ако даде Господ, отново ще видим празника с чисто нови очи, и пак ще го преживеем, през искрящия поглед на детето ни, и може би пак ще усетим трепета и магията – така,

както когато бяхме малки…

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

нож и виличка

блог за вкусна храна и рецепти от родината и извън нея, на български

Ellie After

Creating with textile in style

Yolina's Helvetia

Just another WordPress.com site

heartbeats

Личен блог

Sunshine's kitchen

Личен блог

79 ideas

Личен блог

Parentland

Личен блог

Atelier Doré

Личен блог

На по книга, две

Личен блог

Яна (несъвършенството прави стила ...)

за виното и добрия живот, най-сетне и лично ...

LAMARTINIA

Личен блог

%d bloggers like this: